КАМАЕ
Попаднах на учебен материал за Карате, написан от млад колега и видях, че има нужда да обясня нещо, за да не се предава изкривяването по-нататък. Срещнах новосглобените термини: „камае дачи и камае те – бойна стойка и бойна позиция на ръцете“ .
構え(Камае) е японски термин, който се използва в бойните изкуства, японския театър и много други области. Камае (основа) и Дачи ((Тачи 立ち)стойката от кръста надолу) са различни неща и трябва да се разграничават.
„Камае“ е цялостната позиция на тялото, включително и менталната позиция – отношението.
„Камае“ свързва умствените и физическите аспекти на готовността.
„Камаете“( 構えて) не означава позиция на ръцете. Знаците, с който се изписва „камаете“ не включват ръка (те 手), а (те て) , което се използва в случая създава повелителна форма. „Камаете“ използвано в бойните изкуства е команда да заемеш позиция, а по-учтиво би звучало „Камаете кудасай“ моля заемете позиция. Разбира се терминът би могъл да се употреби и по-на дребно, но словоредът ще е друг. Предполагам, че може да се каже „те-гамае 手構え“, което да опише позиция на готовност на ръцете. Или пък Кокоро – гамае, което да опише менталната позиция. Както и да е: Камае включва всички тези аспекти в себе си и не е някаква застопорена стойка, а свободна, гъвкава позиция (Джиу камае), от която съзнанието ни може да обхваща всичко, а на тялото му е удобно да действа във всички посоки. Дотук с моите скромни познания по японски език.
Камае е важно не само в бойните изкуства. В традиционната японска медицина (Сейтай), която изучавам от 5 години също се отбелязва важността на „Камае“: „Камае“ е да бдиш над нещо, да внимаваш за нещо. Когато бдиш и внимаваш – това се отразява по естествен начин на позицията на тялото и тя става правилна. Докторът трябва да е в правилна физическа поза (обикновено в сейза с прав гръб), да му е удобно и да е способен да наблюдава всичко наоколо и цялото тяло на пациента да му е в обхвата – тук имаме и дистанция.
Спомням си думите на преподавателя ми по масаж в НСА, който шеговито казваше, че трябва да виждаме лицето на масажирания. По изражението му ще предусетим дали в следващия момент няма да ни ритне, което пък било признак, че натискаме прекалено силно 🙂 Това също е пример за Камае.
Лъчезар Ненов
И междувременно намерих в страницата на клуб Кьокутен прекрасно разработена темата за „Камае“ в бойните изкуства. С благодарност към Сенсей Кирил Хинков ви предлагам статията му по-долу:
Положение на тялото – дачи и камае
18 Септември 2010г.
Да тренираме отношението си. В карате има две понятия, чието разбиране и практическо използване са изключително важни. „Стойка” (яп. dachi, англ. stance) – положение на краката. Правилното изпълнение на дачи е необходимо за силна, бърза и ефективна техника. Коленете и пръстите на краката трябва да сочат в една посока. Те определят посоката на потенциалната енергия на всяка стойка. Заредеността на стойката показва дължината на обхвата и поразяващата сила на боеца. “Позиция” (яп. kamae, англ. posture) – положение на цялото тяло, което се заема при бой. Състояние на ума и духа, отношение. Камае – това е положението на равновесия между атака и отбрана. Същността на всяка позиция камае е винаги да бъдем готови за изменения в ситуацията. В камае боецът е длъжен да има възможност да включи в удар цялото си тяло, и, също така, бързо да премине в друга позиция. При това е необходимо той винаги да бъде устойчив, понеже загубата на равновесие води до падане или получаване на удар. Много практикуващи мислят за камае като за поза, в която се учим да стоим, да заемаме, да пазим фиксирана при някакви обстоятелства и съобразно някакви изисквания. Всъщност, ако си представяме движението като един поток (нагаре), камае е положението, точката, в което имаме възможност за промяна на посоката, идеята, намерението. Застинало камае, означава уязвимост. Боят е постоянно движение. Животът е хиляда промени и десет хиляди превъплъщения. Затова ни е необходима естественост. Естествена позиция, естествено движение, естествена мисъл. В природата всичко е опън и напън. Бутат те, залитваш назад. Дърпат те, политаш нататък. Удрят те, подлагаш силното си място. Искаш да удариш, удряш това, което е уязвимо. В цялото това движение, боецът трябва да бъде максимално затворен за чуждата сила и да може да променя посоката на движение или на прилагане на сила. Това напълно се реализира в междинните положения, камае, което се заучават като еталон, основа на даденото бойно изкуство. Камае и дачи са защитния бастион на всеки боец. Те регулират възможностите за достъп до него. Но всъщност тяхната сила и наситеност идват от вътрешната настройка на духа. Практикуващите тренират максимално силно и интензивно, за да направят тялото силно, а умът широк и спокоен. Изучават формалните позиции на тялото – тай камае. Но освен това работят и бавно и отпуснато, за да се научат да концентрират ума си и своята вътрешна сила – кокоро камае.
„За начинаещите камае, за напредналите естествена позиция.”
„Вниманието и духът стават защита.“
Източник: кьокутен.нет